Американската академия по педиатрия предупреждава, че телевизията може да доведе до разстройства на речта. Вместо това свободните игри са по-полезни за езиковото развитие.

Всеки родител има нужда от почивка от време на време – няколко минути, за да приготви вечеря, да се погрижи за прането или да провери набързо електронната си поща. В такива случаи телевизията внезапно се превръща в най-доброто изобретение на света – незабавна безплатна бавачка, която увлича дори най-малките и би могла (дай боже!) да ги научи на това-онова.

Новият доклад на Американската академия по педиатрия обаче твърди, че децата на възраст под две години не само не научават нищо от телевизията, но и твърде много гледане може всъщност да забави езиковото им развитие и да причини проблеми с вниманието.

Нека бъдем честни – невъзможно е да държим децата изцяло настрана от телевизора. „Екраните са навсякъде,” отбелязва водещият автор на доклада Ари Браун, педиатър от Остин, Тексас. Проучвания са показали, че някои образователни телевизионни програми като „Дора откривателката” (Dora the Explorer) и „Указанията на кучето Блу” (Blue’s Clues) могат да подобрят речника на по-големите деца. „Но това не се отнася за малките,” казва Браун. Две изследвания са показали, например, че на пръв поглед предавания с образователна цел като „Улица Сезам” всъщност оказват негативно влияние върху езиковото развитие, когато ги гледат деца на възраст под две години.

Други две проучвания сочат, че краткото гледане на телевизионни програми не помага, но и не вреди на малчуганите. В крайна сметка до колко краткото гледане на телевизия – под един час на ден – влияе на децата под две години, „ние наистина не знаем”, казва Мари Еванс Шмит, психолог в Центъра за медии и детско здраве към Детската болница в Бостън. Но изглежда не носи и реални ползи.

От друга страна, прекомерното гледане на телевизия се свързва пряко с дефицит при развитието – значителен проблем, като се има предвид, че 39{e89f8ab3819fe17e85d4940971218321febf54eef79bbbbcd12df623cb122bb2} от семействата с малки деца имат постоянно включен телевизор, когато те са будни и са у дома си. Проучване, публикувано през 2008 от изследователи в Тайланд, например, сравнява ранното излагане на телевизия при 110 нормални малки деца с това при 56 деца със забавено езиково развитие и открива че има шест пъти по-голяма вероятност децата, които са започнали да гледат телевизия на възраст под една година, за повече от два часа на ден, да имат езикови проблеми, в сравнение с останалите деца.

След друго проучване, публикувано в списание Педиатрия (Pediatrics) през 2004 г., изследователи от Университета Вашингтон в Сиатъл съобщават, че при изследване на деца на възраст една и три години, колкото повече телевизия гледат, толкова е по-вероятно да имат проблеми с вниманието, когато навършат седем години. Браун признава, че не можем да бъдем сигурни дали именно телевизията причинява тези проблеми – прекомерното гледане на телевизия може просто да е индикатор за лош родителски контрол. „Корелацията не значи причинно-следствена връзка, затова не можем да твърдим, че използването на телевизия, както и телевизията сама по себе си водят до забавено езиково развитие,” казва авторката. „Тук излиза предположението, че ако телевизорът е изключен времето ще бъде прекарано по-добре, защото родителят ще се ангажира с детето.” Но в някои случаи Браун признава, че това може да не е така.

Едно нещо не подлежи на дебати: много по-добре е да въвлечем децата в свободна игра, отколкото да ги „заковем” пред телевизора. Когато изследователите от Вашингтонския университет са дали на малки деца комплект кубчета за игра, за да занесат у дома си и да си играят, след шест месеца, езиковите умения на тези деца се подобрили значително, в сравнение с групата, на която не са били дадени кубчета.

Подобни дейности са нещата, които децата могат да правят, когато родителите имат нужда от няколко минути за себе си, казва Шмит. „Оставете ги да се отегчат малко,” казва тя. „По този начин те се научават да се забавляват сами и да правят открития, а това е моментът, в който се научават да мислят свободно.”

Scientific AmericanTM By Melinda Wenner Moyer