skip to Main Content

Д-р Тодор Тодоров завършва медицина в Медицинския университет в София, през 2007 г.
По време на следването си д-р Тодоров преминава и тригодишен курс по хомеопатия с придобиване на признат в Европейския съюз сертификат. От 2010 г. до 2014 г. специализира педиатрия в болници с традиции в областта на детското здравеопазване като СБАЛДБ “Проф. д-р Иван Митев”, УМБАЛ “Св. Анна”, МБАЛ НКБ.
От 2012 г. д-р Тодоров работи като семеен лекар и педиатър в Първа детска консултативна клиника в София. Д-р Тодор Тодоров има професионални интереси в областта на амбулаторната педиатрия и детската профилактика.
Владее отлично английски.

 

Иво АНГЕЛОВ

– Д-р Тодоров, какво е първото нещо, което трябва да направим след ухапване от змия?
– Първото нещо е задължително човек да не губи самообладание. Друго важно условие е човек да остане неподвижен, за да може да полегне и да посегне. Движението изобщо не е препоръчително. При движение се ускорява кръвотокът и това може да доведе до разнасяне на попадналата отрова. След това се поставя превръзка. Има се предвид бинтова превръзка, а не турникет, който стяга, защото това може да спре кръвотока към крайника. А това е артериалната кръв, която подхранва нашия крайник – било то ръка или крак. Акцентирам върху това, че трябва да се сложи бинтова превръзка, а не да се прави стягане. Превръзката може леко да се поотпуска през 20 минути, особено ако през това време пострадалият пътува към болница. Друга възможност е да се постави компрес.

 

 

– Какви действия да предприемам, ако ухапването не е по крайниците, а по други части на тялото?
– Досега говорихме за крайниците, защото там се случва най-често, но при ухапване около главата става опасно, тъй като там се намират големите кръвоносни съдове. Тук вече е от изключителна важност оказването на бърза медицинска помощ и транспортирането на човека до болницата.
– Редно ли е някой да се опита да изсмуче отровата?
– Това хората са го гледали по телевизията, но не трябва да го правят. В значителна степен може да е опасно. Също така не трябва да се правят опити да се изстисква. По този начин може да има допълнително замърсяване на мястото или разнасяне на отровата.
– Как точно действа на човек змийската отрова?
– В България има няколко отровни змии, но тяхната отрова не е толкова силна, че да причини тежък смъртоносен случай. По-скоро самата отрова съдържа вещества, които могат да разрушат или разградят белтъците в кръвта. По този начин кръвоносните съдове става пропускливи и се образуват отоци. Освен това въздейства върху периферните нерви – има т.нар. невротоксично действие. Към най-опасните змии в България се числят усойницата, пепелянката и каменарката.
– Какви мерки може да вземем, за да се предпазим от змийско ухапване?
– Когато на човек се налага да бъде в природата – разходка в гората или работа на полето, трябва да бъде добре облечен. Много важни са хубавите планински обувки, както и дългият панталон. По време на работа на полето са препоръчителни ботушите, особени по усойни места с висока трева. Змиите обичат такива закътани и спокойни места. Реално хората обезпокояват живота на змиите, а не те нашия. Техните нападения са в резултат на самозащита. Ние не сме техният типичен враг, както и те не се изхранват, ядейки хора. Предпочитат доста по-малки същества, които са под тях в хранителната пирамида. Щом змия е скочила да хапе, то значи тя е била в някакво стресово състояние. Но отговорност е на всеки човек да бъде защитен спрямо подобна атака – с твърди обувки, с дълги дрехи. Всичко има значение. Ако се движим в група, вдигаме повече шум и животното се плаши и се отдалечава. Змиите също са страхливи, ценят своя живот и имат желание да оцелеят. Ако човек е сам и се опитва да бере горски плодове, да търси редки цветя и неща зад камъни, тогава влиза в техния ареал и тогаваобезпокоени, змиите могат да го наранят.
– Очертахте основните неща, които ухапан от змия да предприеме в първите минути. Но какво следва за пострадалия в болницата?
– Клиниката по токсикология на “Пирогов” е мястото, където се приемат подобни случаи на възрастни и деца. И то не само след контакт с отровни животни, но и при отровни растения. Това, което се прави най-често, е да се проследи дали има алергична реакция. Дали се разширява и обхваща по-големи части от крайниците, или пък става тежка алергична реакция на целия организъм. Важното е да бъде овладяна. В такива случаи се действа по протокола за алергичен шок. Част от токсините на змиите влияят върху кръвоносните съдове и могат да предизвикат съдов колапс, който е свързан с падане на кръвното налягане, припадане и дори изпадане в безсъзнание. Също така се правят вливания на глюкозо-солеви разтвори, които са важни за възстановяването на баланса в организма. В някои случаи се подкрепя и сърдечната дейност. Бързото транспортиране на пострадалия от мястото на ухапването до болницата е от изключителна важност, като някои от процедурите могат да бъдат започнати дори и в линейката.
– Един от основните проблеми при ухапването от змии е, че не се случва в населено място, а в гората и на полето, където няма болници.
– Да, така е. Но във века на телефоните може лесно да се осъществи връзка. Ако човекът е с компания, другите хора могат да го транспортират, като го носят, и така той няма да се движи. Мисля, че вече е доста по-лесно да се установи връзка с лекарите.
– Имате ли информация през последните години ухапан от змия да е умирал?
– При мен идват предимно ухапани от кърлежи или от домашни любимци, като в това число влизат кучета и котки. Специално за змии – по-скоро не, не съм чувал.
– Хората имат ли вина за това, че са ухапани от змии?
– Има едно незаслужено избиване на змии. Особено по-възрастните хора, които убиват змия, без тя да им е направила нищо. Търсят смок или змийчета, чиято единствена грешка е, че са преминали или са оставили диря. Тези животни не са направили злина и са необходими за природата, но биват избивани. Страхът е водещ. Те не нападат първи, но страхът ги води да се отбраняват. Както пък нашият страх ни води да ги унищожаваме безсмислено.
– Вашата лекарска практика какво показва: българинът ходи ли на лекар, когато нещо го ухапе или пострада, или предпочита да се самолекува и само в краен случай да отиде в болница?
– По отношение на ухапване от животни мисля, че страхът надделява над самолечението. Категорично! Затова и мисля, че хората ще избягват сами да се лекуват, ако бъдат ухапани от змии.

 

 

Източник: http://www.bgdnes.bg/

Back To Top