Социалните практики и културни вярвания на модерния живот пречат на здравословното мозъчно и емоционално развитие при децата, гласи интердисциплинарно изследване, представено на симпозиум в Университета в Нотр Дам, САЩ.
„Резултатите от начина на живот на американските младежи стават по-лоши в сравнение с тези от преди 50 години”, казва Дарсия Нарваез, професор по психология в Нотр Дам, която специализира в нравственото израстване на децата и влиянието на ранния житейски опит върху развитието на мозъка.
„Необмислените практики и вярвания стават всекидневие в нашата култура, като например използването на адаптирано мляко, отделянето на бебетата в отделни стаи или идеята, че ако отговаряме твърде бързо на хленченето на бебето ще го „разглезим”, казва Нарваез.
Това ново изследване прави връзка между утвърдени начини на възпитание – популярни сред обществата на ловците-събирачи, със специфични резултати от развитието на емоционалното здраве при възрастните, и кара много експерти да преосмислят някои от нашите съвременни културни „норми” за отглеждане на деца.
„Кърменето на пеленачетата, откликването на техния плач, непрекъснато докосване и наличието на много възрастни гледачи са някои от грижовните родителски практики на нашите предци, които показват положително влияние върху развиващия се мозък, което не само оформя личността, но помага на физическото здраве и нравственото развитие”, смята Нарваез.
Изследванията показват, че отговарянето на нуждите на бебето (а не да го оставяме да се „наплаче” на воля както ни учат модерните методи на възпитание) влияе върху развитието на съзнание; положителното докосване се отразява на реактивността към стрес, контрол на импулсите и емпатия; свободната игра сред природата влияе върху социалния капацитет и агресията; група от грижовни помагачи (освен майката) е предпоставка за повишаване коефициента на интелигентност, гъвкавост на егото и съпричастност.
В Съединените щати се наблюдава влошаваща се тенденция във всички тези характеристики за детска грижа, счита изследователката. Вместо да бъдат държани, бебетата прекарват голяма част от времето в количките си, седалки на коли и детски столчета, за разлика от миналото. Само 15{e89f8ab3819fe17e85d4940971218321febf54eef79bbbbcd12df623cb122bb2} от майките кърмят 12 месеца, големите семейства вече не съжителстват заедно и свободната игра, която родителите разрешават е намаляла драстично от 1970 г. насам.
Дали поради последиците от модерните методи на възпитание или в резултат от други влияния, резултатите от проучванията показват: епидемия от безпокойство и депресия сред всички възрастови групи, включително малките деца; високи нива на агресивно поведение и престъпност при подрастващите; намаляване на съпричастността, основата на състрадателно и морално поведение сред студентите в колеж.
По думите на Нарваез обаче, роднините и учителите също влияят положително, когато децата се чувстват сигурни в тяхно присъствие. Също така пропуските в ранна възраст могат да се наваксат и по-късно.
„Дясното полукълбо на мозъка, което ръководи голяма част от нашата възможност за саморегулация, креативност и съпричастност може да се развива през целия живот. Дясното полукълбо се изгражда от физически преживявания като игри с боричкане, танци или свободни артистични прояви. Така че, във всеки един момент родителят може да измисли креативна дейност с детето и те да израстват заедно”, казва тя.
Science Daily
