skip to Main Content

СЪДЪРЖАНИЕ

ГЛАВА ПЪРВА, ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ стр. 3

ГЛАВА ВТОРА, ЦЕЛИ, ВИЗИЯ, МИСИЯ и ЦЕННОСТИ стр. 4

ГЛАВА ТРЕТА, ФУНКЦИИ стр. 5

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА, УСТРОЙСТВО стр. 7

ГЛАВА ПЕТА, УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ стр. 8

ГЛАВА ШЕСТА, ДЕЙНОСТИ стр. 10

ГЛАВА СЕДМА, ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ стр. 12

ГЛАВА ОСМА, ПРАВА, ЗАДЪЛЖЕНИЯ, РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ, ОТПУСКИ стр. 18

ГЛАВА ДЕВЕТА, УЧЕБНА И НАУЧНА РАБОТА стр. 23

ГЛАВА ДЕСЕТА, ФИНАНСИРАНЕ стр. 25

Приложение 1, Европейската харта за правата на пациента стр. 26

Приложение 2, Кодекс за професионална етика на лекарите в България стр. 27

Приложение 3, Кодекс за поведение на служителите в МЦ “Поликлиника България“ стр. 35

Приложение 4, Общ регламент за защита на личните данни (GDPR) стр. 40

ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Този Правилник урежда устройството, дейността и вътрешния ред на „Медицински център поликлиника България“ ЕООД, гр. София, наричан по-долу МЦ „Поликлиника България“ ЕООД и произтичащите от това взаимоотношения с пациенти, финансиращи органи, лечебни заведения, образователни институции и други юридически и физически лица.

Чл.2. (1) МЦ „Поликлиника България“ ЕООД е лечебно заведение с правно-административна регистрация по Търговския закон като самостоятелно юридическо лице – дружество с ограничена отговорност, с предмет на дейност – извършване на профилактика, диагностика, консултации, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни,  предписване на лекарства, превързочни материали, медицински пособия, лабораторни и други диагностични изследвания, определяне на вида и обема на домашни грижи и помощ на болни, извършване на експертиза на временна нетрудоспособност, наблюдение и медицинска помощ при бременност  и майчинство, наблюдение, контрол и грижи за физическото развитие  и психическото развитие на лица под 18 години, извършване на дейности по здравна  промоция, трудова медицина и профилактика, вкл. Профилактични прегледи и имунизации, насочване на пациенти за консултативна  и болнична помощ, извършване на медицински действия и манипулации под контрола и дейността на дружеството, издаване на документи, свързани с горепосочената дейност, както и всякакви други сделки, които не са забранени от закона.

Чл.3. МЦ „Поликлиника България“ ЕООД осъществява дейността си в съответствие с действащото законодателство: Закон за здравето; Закон за лечебните заведения и подзаконови актове, които въвеждат основни изисквания за устройство, структура, човешки ресурси, качество на дейността и др. 

Чл.4. Седалището и адресът на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД е: област София-град, гр. София 1404, район Триадица, бул. „България“ № 51 А.

Чл.5. МЦ „Поликлиника България“ ЕООД е лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ.

Чл.6. Пред трети лица МЦ „Поликлиника България“ ЕООД се представлява от управителя.

ГЛАВА ВТОРА
ЦЕЛИ, ВИЗИЯ, МИСИЯ и ЦЕННОСТИ

Чл.7. (1) Основната цел на лечебното заведение е управление на здравето и профилактика. Дейността на лечебното заведение е изцяло подчинена на този основен фокус и на стремежа за постоянно подобряване на организацията на работа за провеждане на профилактични и диагностични прегледи, вкл. с употребата на високи технологии и електронни системи за съхранение и обмен на данни, планиране и комуникация.
(2) Визията е да бъдем водещо лечебно заведение, което осигурява специализирана извънболнична медицинска помощ и социална грижа за пациентите си чрез набор от програми и дейности, високотехнологични решения, свързани с профилактика, диагностика и лечебен подход на световно ниво.
(3) Мисията на лечебното заведение е да се грижим за здравето на всеки член от семейството – за децата, родителите и възрастните – по всяко време на денонощието и благодарение на новите технологии – навсякъде в България и по света.

ГЛАВА ТРЕТА
ФУНКЦИИ

Чл.8. (1) Лечебното заведение е обособена организационна структура, в която лекари с помощта на други медицински специалисти и друг персонал осъществяват следните дейности:

  1. Диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни;
  2. Диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина или от други лечебни заведения;
  3. Профилактика;
  4. Предписват:
    1.1. Лабораторни и други видове изследвания;
    1.2. Извършването на медицински дейности и манипулации под техен контрол и отговорност;
    1.3. Обема, вида домашни грижи и помощ за болни;
    1.4. Лекарства, превързочни материали и медицински пособия;
  5. Извършват експертиза на временна нетрудоспособност;
  6. Извършват наблюдение и оказват медицинска помощ при бременност и майчинство;
  7. Наблюдават, контролират и полагат грижи за физическото и психическото развитие на лица до и над 18 години;
  8. Извършват дейности по здравна промоция и профилактика, включително профилактични прегледи и имунизации; изпълнение на национални и регионални здравни програми;
  9. Издават документи, свързани с тяхната дейност;
  10. Насочват пациенти за консултативна и болнична помощ.
  11. клинични изпитвания на лекарствени продукти и медицински изделия съгласно действащото в страната законодателство;
  12. Учебна дейност.
  13. Научна дейност

(2) Дейностите по ал. 1 се осъществяват по следните медицински специалности:

  1. Вътрешни болести
  2. Нефрология
  3. Гастроентерология
    4. Кожни и венерически болести
    5. Пневмология и фтизиатрия
    6. Кардиология
    7. Ушно-носно-гърлени болести
    8. Акушерство и Гинекология
    9. Медицинска онкология
    10. Обща медицина
    11. Ендокринология и болести на обмяната
    12. Урология
    13. Очни болести
    1. Ортопедия и травматология
      15. Психиатрия
    2. Педиатрия
      17. Клинична лаборатория
  4. Хранене и диететика
  5. Клинична алергология
  6. Образна диагностика
  7. Ревматология Чл.9. При осъществяване на дейността си МЦ „Поликлиника България“ ЕООД си сътрудничи с други лечебни заведения в областта на обмен на медицински специалисти за осъществяване на консултативни, диагностични, лечебни или други дейности и/или при провеждане на съвместни действия, свързани с извънредни ситуации, вкл. подпомогнати от високи технологии и електронни системи за съхранение и обмен на данни, планиране и комуникация.

Чл.10. В съответствие с предмета на дейността си МЦ „Поликлиника България“ ЕООД сключва договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); дружества извършващи доброволно здравно осигуряване; дружества и партньорски организации, предоставящи медицински и здравни услуги, образователни институции; финасови дружества; дружества, предоставящи административни услуги, юридически и физически лица, при стриктно спазване на нормативната уредба.

Чл.11. При осъществяване на дейността си МЦ „Поликлиника България“ ЕООД лекар спазва:
  1. Правата на пациентите, описани в Европейската харта за правата на пациента (Приложение 1)
  2. Кодекс за професионална етика на лекарите в България (Приложение 2)
  3. Кодекс за поведение на служителите в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД (Приложение 3)
  4. В качеството му на администратор на лични данни, законовите изисквания при обработването им, вкл. GDPR.
  5. Общочовешки и християнски ценности.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
УСТРОЙСТВО

Чл.12. (1) МЦ „Поликлиника България“ ЕООД е разположена на територията на Комплекс България, находящ се на адрес София 1404, бул. България No51А.
  1. Състои се от специализирани лекарски кабинети и необходимите манипулационни;
  2. Териториално отделена Клинична лаборатория, състояща се от манипулационна за вземане на кръв и работно помещение.
  3. Сектор за 48 часово наблюдение с 5 легла.
  4. Санитарни помещения, складове и изливни. (2) Териториално обособената структура, електрозахранване (наличие на собствен електро-генератор), водоснабдяването, топлофикация отговарят на изискванията на действащите стандарти и са в съответствие с осъществяваната медицинска дейност. (3) Въведеният бърз достъп до отделните структури на лечебното заведение, осигурен е контрол на достъп чрез картови идентификатори, гарантира необходимото ниво на сигурност при осигурена комуникация.
    (4) Изградената съвременна комуникационно-информационна система, осигурява достъп до всички необходими данни, пренос и обмен на информация и гарантира сигурността на цялата информация съгласно всички действащи регулаторни стандарти (в това число и GDPR) и съхранението на ползването на всички данни. Контролът по покриване на изискванията действащите регулаторни стандарти ще бъде възложен на външна компания.
    (5) Цялата налична медицинска апаратура е съобразена като техническа спецификация с необходимия диагностичен и лечебен обем дейности, които се осъществяват от лечебното заведение.
    (6) Лечебното заведение е разработило и въвело правила, гарантиращи здравословни и безопасни условия на труд.

ГЛАВА ПЕТА
УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

Чл. 13. (1) МЦ „Поликлиника България“ ЕООД се ръководи от управителят, с образователно квалификационна степен „магистър“ по медицина, с призната медицинска специалност и с квалификация по здравен мениджмънт. 
(2) Управителят се назначават с договор за управление от собственика на дружеството.
(3) Управителят ръководят лечебното заведение срещу заплащане за срока на договора за управление.

Чл.14. (1) Управителят провеждат политиката за развитие на лечебното заведение, определена от собственика на дружеството.
(2) Има следните права и задължения:
  1. Oрганизира, координира и контролира цялостната дейност на лечебното заведение;
  2. Отговаря за налагането на фирмената култура, модели и стандарти на поведение;
  3. Oсъществява оперативното управление на дейностите в лечебното заведение и на нейните ресурси – човешки, финансови и материални;
  4. Oсигурява спазване изискванията на медицинските стандарти и на другите нормативни разпоредби;
  5. Осигурява и налагат стандарти на работа, вкл. с издаването на стандартни оперативни процедури;
  6. Осигурява стопанисването и опазването на имуществото на дружеството;
  7. Осигурява безопасни и здравословни условия на труд;
  8. Създава условия за развитие на служителите и провеждане на следдипломно обучение и подобряване на квалификация им;
  9. Създава условия за провеждане на изследователска и научна дейност;
  10. Е работодател на всички работещи;
  11. Извършва структурни и организационни промени в лечебното заведение;
  12. Сключва, изменят и прекратяват трудовите договори на работещите в дружеството, налагат административни наказания;
  13. Разработва критерии и вземат решения за стимулиране или санкциониране на работещите в лечебното заведение;
  14. Изготвя заповеди, утвърждават правила, програми и други, с цел подобряване организацията на работата и гарантиране на качеството и безопасността на осъществяваната медицинска помощ;
  15. Представя при поискване информация за медицинските дейности, разходваните ресурси за тяхното осъществяване и анализ на ефективността на лечебното заведение на собственика на дружеството;
  16. Отговаря за цялостната медицинска дейност на лечебното заведение;
  17. Сключва договори от името на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД с други лечебни заведения, юридически или физически лица от страната или чужбина за съвместна дейност,

предоставяне на медицински специалисти за подобряване качеството на дейността и научния обмен на кадри;

  1. Уведомява собственика в кратки срокове за всички обстоятелства от съществено значение за дружеството;
  2. Ръководи медийната политика на лечебното заведение;
  3. Представлява МЦ „Поликлиника България“ ЕООД пред трети лица.

Чл.15. (1) Управителят делегира с нарочна заповед на служител с професионално направление „Здравни грижи“, изпълнението на долу описаните права и задължения:
1.организиране, контролиране и отговаряне за качеството на здравните грижи;
2.отговаря за хигиенното състояние на лечебното заведение, за качеството на осъществяваната дезинфекция и стерилизация, както и управление на отпадъците;
3.изготвя годишен план и организира провеждане на следдипломно обучение на медицинските специалисти;
4.контролира работата на медицинските специалисти по изпълнението на медицинските стандарти и собствените разработени диагностични алгоритми;
5.контролира спазване изискванията на настоящия правилник, в частите, касаещи медицинските специалисти;

Чл.16. (1) Правата, задълженията и отговорностите на длъжностните лица се определят с длъжностни характеристики, утвърдени от Управителя на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД.
(2) Всеки служител е запознат с длъжностната си характеристика, което е удостоверил с подписа си.
(3) Длъжностните характеристики се съставят в два еднообразни екземпляра – по един за служителя и за досието му.

Чл.17. Със заповед на Управителя на лечебното заведение могат да се създават комисии, които подпомагат дейността и да създадат условия, които гарантират качеството на медицинската дейност.

ГЛАВА ШЕСТА
ДЕЙНОСТИ

Чл. 18. МЦ „Поликлиника България“ ЕООД:
(1) предоставя на своите пациенти информация как да се предпазят от заболявания и да се грижат за здравето си по време на консултативни прегледи и чрез здравни съвети на официалния сайт на лечебното заведение.
(2) поддържа хартиено досие на посещенията на всички свои пациенти в лечебното заведение, за извършените диагностични дейности, лечението и неговите резултати, развитието на заболяването и здравните проблеми и оценка на здравословното състояние и за проведените профилактични прегледи.

Чл. 19. С оглед предоставяне на своите пациенти на висококачествени административно-информационни услуги, които нямат задължителен характер, лечебното заведение работи в партньорство с доставчик на административно-информационни услуги.

Чл. 20. Пациентите на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД, които доброволно избират да сключат индивидуален договор с доставчика на административни услуги имат задължението да заплащат административна такса, в размер и съгласно условия, определени в индивидуални договори между страните.

Чл. 21. Пациентите на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД, които доброволно избират да сключат индивидуален договор с доставчика на административни услуги получават по-долу описания обем административни услуги:

(1) Организиране и поддържане на екип от служители, с цел комуникация относно насоки за административно обслужване в т.ч., но не само- разясняване на процедури по издаване на документи от различни държавни органи в сферата на здравеопазването във връзка с права и задължения на пациентите, при поискване и възможност за тяхната подготовка и други.
(2) Организиране на поддържане на телефонен център за административно обслужване на пациенти, работещ 24/7.
(3) Възможност за 24/7 консултация с лекар – предпочитан лекар, или административен специалист, посредством специална телефонна линия.
(4) Управление на процеси, свързани с посещението при лекар с цел спестяване на време на пациентите и максимално ограничаване на чакането пред лекарските кабинети:
● записване на часове за остри и профилактични прегледи, включително тяхното потвърждаване и презаписване при нужда;

● записване на часове за предоставяне на услуги по административни въпроси.

● възможност за организиране на посещения, допълнителни медико-диагностични, образни и други изследвания, допълнителни консултации в

избрани лечебни заведения от страна на пациентите в района на действие
на лечебното заведение, както и извън пределите му.
(5) Организиране и поддържане на възможност за извършване на АДМИНИСТРАТИВНИ консултации на езици, различни от български, в това число и превеждане на медицинска документация.
(6) Създаване и поддържане на електронно здравно досие/профил на клиента и семейството му, в качеството им на пациенти, в сътрудничество с партньорската онлайн платформа http://poliklinikabg.com/.
(7) Извършване на поискани от пациента проверки на здравно-осигурителния статус на него и семейството му.
(8) Поддържане на ресурс за известяване чрез СМС(SMS) и/или електронна поща (в зависимост от декларираните предпочитания на ползвателя, като са възможни и двата начина) за важни събития, свързани със здравето както на ползвателя на услугата, така и на негови роднини (профилактични прегледи и др.), както и за административно-нормативни новини, свързани със здравеопазването.

Чл.22. Пациентите посетили лечебното заведение информират, че са здравноосигурени пациенти и са посетили лечебното заведение по собствен избор, или са с преустановени здравноосигурителни права, или желаят да финансират сами своята консултация и диагностика, поради което на пациентите се изготвя предварителна ориентировъчна сметка за разходи по предстоящите медицински услуги, по която заплащат на касата на лечебното заведение по утвърден от Управителя ценоразпис. Заплащането на медицински дейности се осъществява след осъществяването на дейностите. Отказалите да заплатят извършени дейности няма да бъдат обслужвано до покриването на задълженията си в пълен размер. 

Чл. 23. Всички пациенти на лечебното заведение са освободени от заплащане на потребителска такса по смисъла на Закона за здравно осигуряване, съгласно нарочно издадена заповед от Управителя. Всички лица по смисъла на чл. 37, ал. 4 от Закона за здравно осигуряване са освободени от заплащане на потребителски такси.
(От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция “Национална сигурност или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти)

Чл.24.   Диагностиката и лечението на пациенти, които са от държава – членка на Европейския съюз се осъществява:

(1) С финансиране от страна на Националната здравноосигурителната каса, чрез диагностиката и лечението на пациенти, които са от държава – членка на Европейския съюз се осъществява, чрез представяне на формуляр S 2, в изпълнение на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност и след провеждане на лечението, формуляр Е 125 се предоставя на

пациента от Националната здравноосигурителна каса.
(2) Чрез доброволно финансиране на получените медицински услуги след ясно и точно обяснение на правата му съгласно алинея 1 по-горе.

Чл. 25. Лечението на пациенти, които са от трети държави, се осъществява чрез заплащане по банковата сметка, пост терминал и/или платени в брой на касата на лечебното заведение, след приключване на лечението. Изготвя се амбулаторен лист за проведеното лечение и фактура при поискване.

ГЛАВА СЕДМА
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ

Раздел I
Организация по посещение на пациентите

Чл.26. При всяко посещение в лечебното заведение е необходимо предварително запазване на час от страна на пациентите на посочените координати на официалния интернет сайт. 

Чл.27. В случай, че няма да присъства на предварително записан преглед, пациентът е длъжен да информира за това поне един ден предварително.

Чл. 28. Всеки пациент с предварително записан час, който закъснее с повече от 10 минути, ще трябва да изчака неопределено дълго време или да презапише планувания му преглед за друга дата.

Чл. 29. При явяване на пациент за преглед без предварително записан час ще бъдат изчакани всички пациенти със записани часове до момента, в който има свободно време за преглед, освен в случаите, при които има индикации за неотложно състояние, по преценка на съответния дежурен медицински специалист.

Чл.30. Плановите прегледи на пациентите или прегледите на пациенти, които са със записан час, се осъществява в рамките на работното време на лечебното заведение.

Раздел II
Организация по диагностиката, лечението, рехабилитацията и продължаващото лечение

Чл.31 (1) При първоначалния преглед на пациента, лекарят извършва следните действия:
1.преглед на наличната медицинска документация;
2.снемане на анамнеза;
3.медицински преглед на пациента, включващ определяне на обективния статус
4.при необходимост от допълнителни изследвания и/или консултации, пациентът се насочва към медико-диагностична и/или образна диагностика или консултация със съответния специалист;
5.след получаване на резултатите от изследванията и/или консултацията със специалист, лекарят преценява и взема решение относно необходимите последващи действия (назначаване на лечение, необходимост от допълнителни изследвания, насочване за хоспитализация и други);
(2) На пациента или на неговия законен представител се предоставя информация,

необходима за неговото съгласие за предлаганите процедури и методи на лечение. Тази информация съдържа сведения за:
● заболяването
● целите и естеството на лечението,
● разумните алтернативи
● очакваните резултати и прогнозата
● потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства
● вероятността за благоприятно повлияване
● риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение; преимуществата и възможните рискове от предложеното лечение
● евентуално финансово участие и за правото му на информирано съгласие относно предстоящите медицински дейности.
(3) За всички предстоящи диагностични и манипулационни дейности, след получаване на необходимата информация, пациентите или техните законни представители подписват т.нар. „ информирано съгласие “ във всички случаи, които налагат това, което е неизменна част от медицинската документация на пациентите.
(4) При присъствие и участие на студенти и/или специализанти, провеждащи практическото си обучение в лечебното заведение в диагностично-лечебния процес, пациентите следва да изразят изрично писмено съгласие за това.
(5) Всички пациенти имат право да получат своевременна, съвременна, безопасна и качествена медицинска помощ, независимо от пол, възраст, раса, религиозна принадлежност, полова ориентация, националност, политически убеждения.
(6) Пациентите имат право да получат всички необходими съпътстващи грижи, свързани с тяхното лечение.
(7) По време на престоя в лечебното заведение, пациентите имат право да получат съответната медицинска помощ и здравни грижи, при спазване на тяхното достойнство, с необходимото уважение към личността им и толерантност към състоянието им.
(8) Пациентите могат да се откажат от лечението, профилактика и/или ваксинация и след като бъдат информирани за възможните усложнения и рискове за тяхното здраве. Те трябва да изразят желанието си, чрез подписване на съответна декларация, съгласно утвърден образец от управителите или в нормативно регламентиран такъв.

Чл. 32. (1) При необходимост се осъществяват допълнителни изследвания и / или консултации, след което лекарят анализира резултатите и взема решение за последващи действия:
1.назначаване на терапия;
2.насрочване на дата за вторичен преглед
3.насочване към друг специалист при необходимост
4.насочване за изследване, като се определя дата за провеждането му, в случай че ще се проведе в структурите на лечебното заведение.
5.насочване за хоспитализация към болница.

(2) В случаите, когато не може да се постигне желания ефект от провеждания диагностично-лечебен план, пациентът се насочва към друго лечебно заведение, където може да получи медицинска помощ в необходимия вид и обем.
(3) Във всички случаи по ал. 2, лекарят от съответния кабинет оформя надлежно и попълва цялата необходима медицинска документация.

Чл.33. (1) Пациентите на лечебното заведение следва да изпълняват всички предписания на диагностично-терапевтичния алгоритъм и да съдействат на лекуващите лекари, медицинските специалисти и другия персонал за своевременно диагностициране и прилагане на лечението.
(2) Всички пациенти на лечебното заведение трябва да спазват установения в лечебното заведение вътрешен ред и режим.
(3) Пациентите следва да спазват и уважават правата на другите пациенти.
(4) Пациентите трябва да се отнасят с уважение и доверие към лекуващия лекар или екип, както и към другите служители на лечебното заведение.

(5) На лицата, които възпрепятстват оказването на медицинска помощ или накърняват личното и професионалното достойнство на лекаря, може да не се окаже такава, с изключение на състояния, застрашаващи живота им (съгласно НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г., чл. 29, ал.2).
(6) Всички пациенти на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД трябва да информират лекуващите си лекари за всички минали и придружаващи заболявания, прекарани травми, пластики на органи, усложнения, както и за налични постоянни медицински изделия (изкуствени стави, койлове, клапи, стентове и др.).
(7) Всички пациенти трябва да пазят имуществото на лечебното заведение и при умишлено причинени, доказани по съответния ред вреди, следва да заплатят нанесените от тези вреди щети.
(8) Всички пациенти не трябва да носят огнестрелни оръжия, да употребяват алкохол и упойващи вещества, както и тютюневи изделия в рамките на лечебното заведение.

Раздел III
Организация на други дейности

Чл.34. Дейностите, които са от административно-стопански характер могат да бъдат осъществявани чрез договори с външни лица или организации.

Чл.35. Прането на постелъчното бельо, както и униформените дрехи на служителите се осъществява като външна услуга от фирма по договор.

Чл.36. (1) Поддържането и профилактиката на медицинската апаратура и техническото оборудване се осъществява от фирми, с които има сключени договори за гаранционно и извънгаранционно обслужване.

Чл.37. (1) Санитарният и противоепидемичният режим в лечебното заведение се провежда в съответствие с действащите в страната хигиенно – противоепидемични правила и норми и с изискванията на съвременната асептика и антисептика.
(2) Методите и средствата за текуща и крайна дезинфекция в лечебното заведение се определят с писмени правила, утвърдени от Управителя на лечебното заведение.
(3) Стерилизацията се осъществява като външна услуга от фирма по договор до изграждането на собствена локална стерилизация.

Чл.38. Откриването, недопускането и/ или ограничаването на вътреболничните инфекции, както и мерките, които се осъществяват, се извършват в съответствие с медицинския стандарт по профилактиката на вътреболничните инфекции и Правилника на лечебното заведение, утвърден от управителите.

        Чл.39. (1)Лекарствената политика на лечебното заведение е в изпълнение на изисквания, описани в Правилник, утвърден от управител на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД и включва назначаване, изписване, доставяне, съхраняване и контрол на лекарствените продукти.

(2) МЦ „Поликлиника България“ ЕООД изработва лекарствена листа в съответствие с прилаганите в лечебното заведение диагностично-терапевтични алгоритми, в която се включват разрешени за употреба и включени в Позитивния лекарствен списък лекарствени продукти.

Чл.40. (1) Сроковете на съхранение се контролират текущо и периодично.
(2) При наличие на лекарствени продукти, консумативи и/или медицински изделия с изтекъл срок на годност, те се бракуват незабавно след издадена нарочна заповед от управител.
(3) Категорично се забранява ползването на лекарствени продукти, консумативи и/или медицински изделия с изтекъл срок на годност.

Чл.41. (1) В МЦ „Поликлиника България“ ЕООД не се извършват диагностични, лечебни и рехабилитационни методи и процедури, които не са утвърдени в медицинската наука и практика, създават опасност за здравето и живота на пациента и не са описани в разрешението за дейност на лечебното заведение.    
(2) В МЦ „Поликлиника България“ ЕООД не се извършват дейности, които са в противоречие с изискванията на медицинските стандарти.

Чл.42. Периодично (най-малко два пъти за една календарна година) се извършва анализиране и оценяване на качеството на медицинската помощ с медицинския персонал на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД и се съставя протокол.

ГЛАВА ОСМА
ПРАВА, ЗАДЪЛЖЕНИЯ,
РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ, ОТПУСКИ

Чл.43. (1) Всички работещи в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД служители имат следните права и отговорности при постъпването на работа:

  1. Да сключат трудов договор.
  2. Да бъдат запознати с правата, задълженията и отговорностите си, описани в длъжностната характеристика, което следва да удостоверят с подпис.
  3. Да получат един от двата еднообразни екземпляра от длъжностната си характеристика.
  4. Да получат начален инструктаж по отношение на безопасните и здравословни условия на труд.
  5. Да бъдат запознати с организацията на работата в лечебното заведение;
  6. Да бъдат запознати с изискванията на настоящия правилник, както и с други вътрешноведомствени указания, правила, заповеди и др. документи.
    (2) При осъществяване на служебните си задължения:
  7. Да спазват изискванията на безопасни и здравословни условия на труд и да ползват когато е необходимо колективни и индивидуални предпазни средства.
  8. Да полагат усилия за индивидуално повишаване на квалификацията си.
  9. Да участват в курсове за следдипломно обучение, симпозиуми, научни форуми за повишаване на квалификацията.
  10. Да получават определеното с трудовия договор месечно възнаграждение в срок, както и допълнителното възнаграждение, определено с вътрешните правила за разпределение на приходи на лечебното заведение от сключени договори с НЗОК, доброволни застрахователни дружества, юридически и физически лица.
  11. Да пазят имуществото, оборудването и медицинската апаратура в качеството си на добър стопанин.
  12. Да спазват етичния кодекс на служителите.
  13. Да спазват правилата, организацията на работата и вътрешните документи, инструкции и други указания на лечебното заведение.
  14. Да спазват забраната за тютюнопушене на територията на болницата.
    (3) При напускане на работа:
  15. Да предоставят всички работни документи.
  16. Да предоставят цялото налично оборудване, инструменти, апарати, консумативи, работно облекло и други, собственост на лечебното заведение.
  17. След предоставеното по т. 1 и т. 2 служителят получава оформена и приключена трудова книжка и когато е приложимо – референция.

Чл.44. (1) Всички, работещи в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД служители, са задължени да спазват следните вътрешни правила:
1. Да осъществяват своевременна качествена медицинска помощ, съобразно най-съвременните, утвърдени в медицинската наука и практика постижения на медицината и необходимостта на пациента.

        2. При необходимост от допълнителни изследвания, прегледи, консултации или други медицински дейности да предприемат действия за тяхното изпълнение.
3. Да проявяват необходимото уважение, толерантност, съчувствие към пациентите и техните близки.
4. Да пазят медицинската и професионална тайна, освен в предвидените от закона случай.
5. Да проявяват колегиалност и уважение към останалите служители на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД
6. Да бъдат лоялни към МЦ „Поликлиника България“ ЕООД и да не допускат действия, които водят до уронване престижа и интересите на лечебното заведение.
7. Да не разпространяват данни и информация за пациенти, техните близки, останалите служители и лечебното заведение, станали известни в хода на работния процес.
8. Да не предоставят информация, касаеща финансовите взаимоотношения на лечебните заведения, освен в предвидените от закона случаи.
9. Да не употребяват алкохол и/или други упойващи вещества през работно време.
(2) Всички, работещи в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД служители, са задължени по време на дежурства да спазват следните изисквания:
1. Да се явяват своевременно на дежурство, съгласно предварително утвърден график. 
  1. В случай на възникнали обективни обстоятелства или друга уважителна причина, довела до забавяне или неявяване на работа да информират своевременно прекия си началник.
    1. При възникване на обстоятелства по т. 2 да заместят отсъстващият дежурен по сходна медицинска специалност.
    2. По време на дежурство да осъществят прегледи, консултации и да окажат медицинска помощ на всички пациенти, потърсили такава по време на дежурството.
    3. По време на дежурство, когато насочат пациент за допълнителен преглед, консултация и/или изследвания, да прегледат и анализират получените резултати и да предприемат действия за лечение на пациента при необходимост, а при невъзможност – да уговорят консултация с други лекари от структурата.

Чл.45. Работното време, неговата продължителност за отделните структури и служители на лечебното заведение, както и редуването на работа и почивки се регламентира със заповед на управителя на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД, при спазване на нормативните изисквания и в съответствие с оценката на риска и направените препоръки от службата по трудова медицина. Нормативните изисквания са регламентирани в Кодекса на труда, Наредбата за работното време, почивките и отпуските, Наредбата за определяне на видовете работи, за които са установява намалено работно време, Наредба № 15 от 31.05.1999 година за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и повичка по време на работа, Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

Чл. 46. Работно време.
(1) Работниците и служителите, които са в трудови правоотношения с работодателя във фирмата, работят на

  • пълно работно време (8 часа), като нормалната продължителност на седмичното работно време е до 40 часа
  • непълно работно време – по-малко от 8 часа.
    (2) Нормалната продължителност на работното време през деня е 8 часа
    (3) Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда в лечебното заведение, за определени със заповед длъжности, е установено сумирано изчисляване на работното време – за календарен период от един месец. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140 от Кодекса на труда) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време.
    В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал. 4 от Кодекса на труда).
    При сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 8/7, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

(4) Тъй като е въведено сумирано изчисляване на работното време, се разработват графици за работа на работниците. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.
При установено сумирано изчисляване на работното време, се отчита (изчислява) работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена ще бъде налице извънреден труд. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни), са извънреден труд и се отчитат по реда на чл. 149 от Кодекса на труда в специална книга, както и всяка година – пред инспекцията по труда.
Получените часове извънреден труд се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса по труда в края на отчетния период именно поради възможността балансът на работното време и свободното време да се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Поради това е възможно, през отделен месец

продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през друг месец да е по-малка, но в края на периода да не се превишава нормата работно време. Когато нормата работно време не е превишена, то не е налице извънреден труд, поради което чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда не се прилага.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време (норматив).
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение и в този смисъл да не допуска недоработване от страна на работника или служителя. Това, от своя страна, е свързано с по-прецизно изготвяне на графика при сумирано изчисляване на работното време от работодателя, така че да не се допуска работниците и служителите да завършват отчетния период с по-малко часове.
(5) Удължено работно време се прилага при необходимост и в съответствие с изискванията на Кодекса на труда.
(6) Работното време на персонала е в зависимост от характера на труда и организацията на работата, във връзка с което в различните производства в зависимост от характера на труда и организацията на работата работещите са длъжни да спазват установената продължителност на работния ден и да го използват за изпълнение на трудовите си задължения

Чл. 47. Продължителност на работния ден, начало и край на работния ден
(1) Работният ден се организира по предварително утвърден от управителя график, в условия на сумирано изчисляване на работното време, като за всеки сумарен период управителя издава писмена заповед. Работно време за лекарите, медицинските сестри и санитарите е от 08:30 часа до 08:30 часа.
Първа смяна:

  1. Работният ден започва в 08.30 часа и завършва в 15.00 часа.
    1.1. Работещите се явяват на определеното си работно място в 08.30 часа.
    1.2. От 10.00 часа до 10.10 часа се ползва първа физиологична почивка.
    1.3. В интервала от 11.30 часа до 12.30 часа се ползва почивка за хранене от 30 минути
    1.4. От 14.00 часа до 14.10 часа се ползва втора физиологична почивка.
    1.5. Работещите напускат в 15.00 часа определеното си работно място
    Втора смяна:
  2. Работният ден започва в 14.00 часа и завършва в 20.30 часа.
    1.1. Работещите се явяват на определеното си работно място в 14.00 часа.
    1.2. От 15.30 часа до 15.40 часа се ползва първа физиологична почивка.
    1.3. В интервала от 17.00 часа до 18.00 часа се ползва почивка за хранене от 30 минути
    1.4. От 19.30 часа до 19.40 часа се ползва втора физиологична почивка. 1.5. Работещите напускат в 20.30 часа определеното си работно място Трета смяна:
  3. Работният ден започва в 08.30 часа и завършва в 17.30 часа.
    1.1. Работещите се явяват на определеното си работно място в 08.30 часа.
    1.2. От 10.30 часа до 10.45 часа се ползва първа физиологична почивка.
    1.3. В интервала от 11.00 часа до 13.00 часа се ползва почивка за хранене от 60 минути
    1.4. От 15.00 часа до 15.15 часа се ползва втора физиологична почивка.
    1.5. Работещите напускат в 17.30 часа определеното си работно място.
    Четвърта смяна:
  4. Работният ден започва в 08.30 часа и завършва в 20.30 часа.
    1.1. Работещите се явяват на определеното си работно място в 08.30 часа.
    1.2. От 11.00 часа до 11.15 часа се ползва първа физиологична почивка.
    1.3. В интервала от 13.00 часа до 15.00 часа се ползва почивка за хранене от 60 минути
    1.4. От 18.00 часа до 18.15 часа се ползва втора физиологична почивка.
    1.5. Работещите напускат в 20.30 часа определеното си работно място.
    Пета смяна:
  5. Работният ден започва в 20.30 часа и завършва в 08.30 часа.
    1.1. Работещите се явяват на определеното си работно място в 20.30 часа.
    1.2. От 23.30 часа до 00.00 часа се ползва първа физиологична почивка.
    1.3. В интервала от 01.30 часа до 03.00 часа се ползва почивка за хранене от 30 минути
    1.4. От 06.00 часа до 06.30 часа се ползва втора физиологична почивка.
    1.5. Работещите напускат в 08.30 часа определеното си работно място.

(2) Графикът за работното време се организира така, че се осигурява непрекъсната междудневна почивка – 12 часа и непрекъсната седмична почивка – 36 часа.
(3) Във фирмата се води точна отчетност на отработените от служителите работни дни и часове. За целта се попълва формуляр по утвърдена форма (Форма 76).
(4) По решение на работодателя, временно или постоянно може да се въведе и друг режим на работа при спазване на изискванията на Кодекса на труда.
(5) Почивки:
1. ПОЧИВКИ В РАБОТНИЯ ДЕН
1.1. Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.
2. МЕЖДУДНЕВНА ПОЧИВКА

2.1. Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

  1. СЕДМИЧНА ПОЧИВКА
    3.1. При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
    3.2. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

(6) Отпуски и болнични:

  1. Всеки работещ има право на редовен платен годишен отпуск при условията и размерите определени с Кодекса на труда и съгласно Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
  2. Прекъсването на платения отпуск се извършва в съответствие с изискванията на Кодекса на труда.
  3. Ползването на платения годишен отпуск се извършва въз основа на писмена молба /заявление/ на работника или служителя, адресирана:
    -предварително до прекия му ръководител. Прекият ръководител изразява съгласие чрез подпис и има задължението да я вземе предвид при изготвяне на предварителния график за месеца.
  • След даване на своето съгласие прекия ръководител има ангажимент да:
    ● Да опише служителя/работника, който ще го замества по време на отпуската;
    ● Да предостави молбата/заявлението/, оформено по горе описания начин, на работодателя, не по-късно от 2/два/ работни дни преди началото на ползването й.
  • След получаване на писмено разрешение от страна на Работодателят, последният издава писмена заповед за предоставяне на платен годишен отпуск.
  • Вече подписаното заявление за отпуск, заедно с писмената заповед се представя в административния отдел за отразяване във ведомостта и се прилага към досието на служителя.
  1. Работещите или служителите имат право да ползват отпуск поради временна неработоспособност при спазване на следното:
    4.1. При невъзможност да се яви на работа, поради състояние на неработоспособност, той е длъжен да уведоми прекия си ръководител не по – късно от 30 минути преди започване на смяната
    4.2. Длъжен е да предостави болничния лист в 3 /три/ дневен срок от издаването му в административния отдел.

ГЛАВА ДЕВЕТА
УЧЕБНА И НАУЧНА РАБОТА

Раздел I
Организация на учебната дейност

Чл.48. (1) МЦ „Поликлиника България“ ЕООД е създал организация за провеждане на следното обучение – следдипломно обучение на лекари с придобита образователно -квалификационна степен „магистър“.
(2) За реализиране на описаните по ал. 1 обучения е необходимо лечебното заведение да има проведена акредитация по модула и получена положителна акредитационна оценка.
(3) Обучението на специализантите се провежда в съответствие с учебните програми за провеждане на практически обучение, теоретични обучение и провеждане на стаж по съответните специалности.

Чл.49. Провеждането на учебната дейност е при стриктно спазване на държавните изисквания за придобиване на образование по изискванията за следдипломно обучение според Закона за лечебните заведения.

Чл.50. (1) В МЦ „Поликлиника България“ ЕООД са създадени условия за провеждане на учебната програма и чрез обособени зали за обучение, оборудвани с компютри и аудио и видеотехника, вкл. и зала с 80 места.
(2) Специалистите, които обучават студенти и специализанти имат право на достъп до цялата налична медицинска документация, за целите на обучението.
(3) Специалистите ползват цялата налична медицинска апаратура и оборудване за целите на обучението.

Чл.51. Обучението на специализанти в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД се осъществява на основание сключени годишни договори с медицински университети.

Чл.52. За организацията, качеството и безопасността на осъществяваните от специализантите дейности, както и за резултатите от обучението, отговаря техният пряк ръководител.

Чл.53. (1) МЦ „Поликлиника България“ ЕООД е създал условия, спазването на които гарантира педагогическите права и академична свобода на специалистите, които обучават, в съответствие с разпоредбите на Закона за висшето образование.
(2) Академичната свобода се изразява в свободата на преподаването, на провеждането на научни изследвания, на обучение.

Раздел II
Организация на научната дейност

Чл.54. (1) МЦ „Поликлиника България“ ЕООД е създал условия за развитие на научна дейност, както и на връзката й с иновациите в областта на медицината.
(2) Научно-изследователската дейност включва проучвателни, аналитични, прогнозни, експертни, технологични, творчески и др. дейности.
(3) Чрез научно-изследователската дейност има стремеж за обогатяване и разширяване на научните знания, разработване на нови приложения в областта на медицината и повишаване на квалификацията. 

Чл.55. За развитието на научна дейност следва да бъдат определени стратегически цели и формулирани приоритети.

Чл.56. В хода на научните дейности и изследвания, МЦ „Поликлиника България“ ЕООД може да осъществява взаимодействие и с чуждестранни партньори и институции, чрез които освен съвместни дейности могат да осъществяват обмен на технологии, данни, информация и специалисти.

ГЛАВА ДЕСЕТА
ФИНАНСИРАНЕ

Чл.57. МЦ „Поликлиника България“ ЕООД се финансира от:

  1. Националната здравно-осигурителна каса
  2. Доброволни застрахователни дружества
  3. Местни и чужди юридически и физически лица

Чл.58. Източниците на финансиране са:
1.Договори с:
– НЗОК
– доброволни застрахователни дружества
– други лечебни заведения за съвместна дейност в страната и чужбина
– научни организации
– с други юридически лица
2. Директни плащания:
– доброволни плащания от здравноосигурени лица;
– други юридически лица
– граждани от други държави
3. Отдаване под наем на помещения, оборудване, площи
4. Дарения, завещания,
5. Други източници

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Настоящият Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД се издава на основан лиие чл. 16, ал. 4 от Закона за лечебните заведения.
§ 2. Правилникът е задължителен за всички служители на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД.
§ 3. За неуредени в настоящия правилник въпроси се прилага действащото законодателство и подзаконови актове.
§ 4. Правилникът се актуализира при всяка промяна в структурата, дейността, вътрешния ред и управлението на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ЕВРОПЕЙСКАТА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТА

  1. Право на профилактика: Всеки има право на подходящо обслужване с цел да се предотврати заболяване.
  2. Право на достъп: Всеки има право на достъп до здравни услуги, съобразно здравните си нужди. Всички имат гарантиран достъп до здравни услуги, без дискриминация, основана на финансови възможности, месторождение, вида на заболяването или времето на поискване на услугите.
  3. Право на информация: Всеки има право на информация за здравното си състояние, предлаганите здравни услуги и начините да ги използва, както и на информация за достъпните научните проучвания и технологичните иновации.
  4. Право на съгласие: Всеки има право на достъп до цялата информация, която би могла да му даде възможност да участва активно във вземането на решения, отнасящи се до неговото здраве; информираното съгласие е задължително условие за всяка процедура и лечение, включително и за участие в научни проучвания.
  5. Право на свободен избор: Всеки има право свободно да избира измежду различни процедури за лечение и доставчици на медицински услуги на базата на адекватна информация за тях.
  6. Право на тайна и поверителност: Всеки има право на поверителност на информацията за личността му, включително информация относно здравното му състояние, приложени или предстоящи диагностични или терапевтични процедури, както и на защита на тайната на интимни неща, станали известни по време на провеждането на прегледи, консултации със специалист, или хирургично лечение.
  7. Право на уважение към времето на пациентите: Всеки има право да получи необходимото лечение в кратък и предварително определен срок от време. Това право се прилага на всеки етап от лечението.
  8. Право на спазване на стандартите за качество: Всеки има право на достъп до висококачествени здравни услуги на базата на предварително определени и съблюдавани прецизни стандарти на лечение.
  9. Право на безопасност: Всеки има право на достъп до здравни услуги и лечение, които отговарят на високи стандарти за безопасност, както и право да не бъде увреждан от лошо функциониращи здравни услуги, лоша медицинска практика и грешки.
  10. Право на достъп до иновации: Всеки има право на достъп до иновативни, включително и диагностичните процедури, в съответствие с международните стандарти и независимо от икономически или финансови съображения.
  11. Право да се избегнат ненужно страдание и болка: Всеки има право да му бъдат спестени страдания и болка толкова, колкото е възможно, във всяка фаза на неговото заболяване.
  12. Право на персонализирано лечение: Всеки има право на диагностични или терапевтични програми, съобразени колкото е възможно повече с неговото заболяване.
  13. Право на жалби: Всеки има право да се оплаква всеки път, когато е претърпял
    вреди при лечението, както и правото да получи отговор на своето оплакване.
  14. Право на обезщетение: Всеки има право да получи достатъчно обезщетение в рамките на разумно кратък срок от време, когато е претърпяла физическо или морално и психологическо увреждане, причинено от проведено лечение.
    Приета от „Мрежа за активно гражданско общество“ през 2002 година
    Призната от Европейския икономически и социален комитет на 438 пленарна сесия на 26.09.2007 година
    Приложение 2
    КОДЕКС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА НА ЛЕКАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ
    (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 85 ОТ 2013 Г.)
    Издаден от Министерството на здравеопазването
    Обн. ДВ. бр.79 от 29 Септември 2000г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 28 Септември 2013г.

Въведение
Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на живота, здравето (психическо и физическо) и работоспособността на отделния човек и целия народ. Лекарската професия е свободна професия. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност. Лекарят е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да отговаря на доверието, което му предоставя тя. Лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото. Етичните норми регулират отношенията на лекаря с пациента и неговите близки и отношенията на лекаря с колегите му и с обществото. Правилата на професионалната лекарска етика са задължителни за всеки лекар.

Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. Лекарската професия може да се изпълнява само от лице с висше медицинско образование и призната в Република България правоспособност.

Чл. 2. Лекарската професия се основава на следните ценности:
1.професионална компетентност и отговорност;
2.честност, човечност, милосърдие;
3.добросъвестност;
4.тактичност в отношенията с пациентите, колегите и обществото;
5.неприязън към самонадеяността и самохвалството;
6.вежливост към пациента и неговите близки;
7.психологичен подход към болния;
8.толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите убеждения и политическата принадлежност на личността;

9.еднакво отношение към болните с различно обществено, социално и материално положение.

Чл. 3. Лекарят действа в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента и съдейства за социалната му реадаптация.

Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят е длъжен да познава и спазва своите професионални и съсловни правила и задължения, произтичащи от закона, устава на Българския лекарски съюз (БЛС) и този кодекс.

Чл. 5. Лекарят има право на професионална независимост и лична свобода за осигуряване на медицинска помощ и грижи за пациента при всички форми на упражняване на професията.

Чл. 6. Лекарят има право на свобода за лекуване на пациентите си без външно влияние или намеса върху неговата професионална оценка, решения и действия, като поема отговорността за това.

Чл. 7. Всеки лекар има равни възможности за медицинска дейност, подготовка и усъвършенстване, наемане на работа и право на практика без разлика на раса, религия, произход, пол, възраст или политическа принадлежност.

Чл. 8. Компетентността на лекаря, качеството на медицинското обслужване и грижите за пациента, както и контролът върху тях трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на лекарската дейност.

Чл. 9. Лекарят има свобода за разпространение на знанията и уменията си вътре и извън страната, в която живее. Трябва да има и условия за постигане на най-високо ниво в областта на медицинското образование, наука и практика. Той трябва да има свободен достъп до различните форми на квалификация и усъвършенстване, за участие в събрания на национални и международни медицински асоциации, конгреси, симпозиуми и други медицински прояви независимо от повода и мястото, където те са организирани.

Чл. 10. Лекарят признава и защитава правата на своите пациенти така, както са посочени в Декларацията на Световната медицинска асоциация (Лисабон, 1981 г.) и се отнася с уважение към достойнството на човешката личност.

Чл. 11. Независимо от своята специалност, квалификация или ангажименти, лекарят е длъжен да оказва спешна помощ на всеки болен, чието здраве и живот се намират в непосредствена опасност.

Чл. 12. (1) (Предишен текст на чл. 12 – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят може да откаже лечението и консултацията, когато е убеден, че между него и пациента липсва необходимото доверие или липсват условия за изпълнението на неговите професионални права и задължения. Това не се отнася до задълженията му да окаже медицинска помощ при спешни случаи.
(2) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят има право да откаже преглед, консултация и лечение, когато има пряка заплаха за здравето и живота му.

Чл. 13. Всеки лекар в ежедневната си дейност се стреми да утвърждава собствения си и на съсловието авторитет, като дори извън рамките на професионалната си дейност се въздържа от постъпки и действия, които биха уронили честта или достойнството на лекарската професия.

Чл. 14. Лекарите трябва да следят стриктно използваните начини за информиране на пациентите и населението и да не допускат името, квалификацията и уменията им да се използват с рекламна цел.

Чл. 15. Обозначенията, поставени върху табелите пред лекарските кабинети, в бланките на писма, рецептите, в телефонните указатели и други средства, не трябва да имат рекламен характер.

Чл. 16. (1) Разрешените указания, отразени на табелите на лекарските кабинети, следва да включват само: име и фамилия, законно придобити титли, призната и упражнявана медицинска специалност; приемни дни и часове на лекаря, адрес и телефонен номер.
(2) Разрешените указания върху рецептите, бланките за писма или в нетърговските указатели включват: име и фамилия, законно придобита титла, научна степен и звания, придобита и упражнявана медицинска специалност, адрес и телефон, които улесняват контактите на лекаря с неговите пациенти.

Чл. 17. Лекарят не може да си приписва и огласява компетентност, която не притежава и не е придобита по законно установения ред.

Чл. 18. Лекарят може да участва в здравни радио- и телевизионни програми, печатни издания за разпространение на здравни знания, но е недопустимо те да се използват за преки внушения на гражданите при избора им на лекуващ лекар или здравно заведение.

Чл. 19. При стихийни бедствия, граждански конфликти и по време на война лекарят по своя преценка продължава грижите за пациентите.

Чл. 20. Лекарят има право да защитава интересите и потребностите на пациентите си пред всички лица и институции, които биха отказали или ограничили грижата за болни, ранени или излежаващи наказания лица.

Чл. 21. Лекарят е длъжен непрекъснато да се усъвършенства, да търси и анализира причините на заболяванията и да съдейства за тяхната профилактика.

Чл. 22. Лекарят има задължението да помага за обучението на колегите си, да споделя своя опит с тях и да съдейства за тяхната специализация и усъвършенстване.

Чл. 23. Когато се налагат научни експерименти върху животни, лекарят е длъжен да зачита международните принципи и закони за закрила на животните.

Раздел II.
Отношения лекар-пациент
Чл. 24. (1) Лекуващият лекар е свободно избран от пациента или неговите близки лекар, който осигурява цялостния процес на лечение на болния. Лекуващият лекар води медицинско досие на пациента и отговаря за неговото съхранение. В случай че се оттегли, той е длъжен да осигури непрекъснатост в лечението, като представи цялата необходима информация на лекаря, който ще го замести.
(2) Лекуващият лекар, ако по изключение бъде наложен на пациента по силата на закон, административен акт или други обстоятелства, трябва да действа съобразно този кодекс.

Чл. 25. Лекарят не може да провежда изследвания, които биха навредили на психиката, достойнството и морала на лицето.

Чл. 26. Лекарят няма право да извършва лечебно-диагностични процедури без съгласието на болния или близките му, освен при непосредствена заплаха за живота на пациента.

Чл. 27. Необходимо е уважение към интимната сфера на пациента. Недопустимо е лекар да използва прегледа и лечението за осъществяване на интимен контакт с пациента.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) (1) Лекарят зачита правото на болния да бъде информиран за своето състояние, естеството на болестта и за средствата и възможностите за диагностика и лечение.
(2) Лекарят зачита правото на болния да поиска второ мнение, както и информация за други методи за диагностика и лечение.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Когато болният поради непознаване на опасните последици на заболяването отказва съгласие за необходими изследвания и лечение (например операция), лекарят е длъжен да разясни и неблагоприятната прогноза, ако не се проведе това лечение, по разбираем за пациента начин. Това задължение отпада, когато пациентът изрично заяви, че не желае да получи тази информация.

Чл. 30. Лекарят няма право да прекъсва живота на пациента.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят трябва да извърши всичко възможно неизлечимо болните да прекарат остатъка от живота си без болки и страдания, при съхранено достойнство.

Чл. 32. Лекарят по силата на свои убеждения (морални, религиозни и др.) има право да откаже прекъсване на нормална бременност.

Чл. 33. Лекарят е длъжен за установяване на настъпила смърт да използва всички критерии за сигурност на преценката съгласно правилата за добра медицинска практика.

Чл. 34. При вземане на тъкани и органи с цел трансплантация трябва точно да се спазват изискуемите критерии за констатиране на смъртта на донора. Ако пациентът приживе е изразил несъгласие за вземане на органи от неговия труп, то това мнение трябва да бъде уважено.

Чл. 35. Лекарят е длъжен да потърси консултация от друг лекар или лекари, когато състоянието или заболяването на пациента налага това.
Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекар консултант е лекар, извикан при болния от лекуващия лекар по негова инициатива или по искане на самия болен или неговите близки за консултация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Консултантът получава от лекуващия лекар всички необходими сведения за болния и цялата налична документация. Заключението си консултантът документира и съобщава на лекуващия лекар и на пациента и/или на неговите близки.

Чл. 37. (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят или лечебното заведение нямат право на отказ за консултация, ако такава се желае от болния или близките му и те са готови да поемат разходите по желаната консултация, освен при случаите по чл. 12 и чл. 35.

Чл. 38. (1) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) При необходимост се свиква лекарски консилиум.
(2) (Предишна ал. 1 – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарски консилиум е съвещание на лекари консултанти, което се свиква от лекуващия лекар по негова преценка, по желание на пациента или близките му, в случаите на трудности или противоречия в диагностиката и лечението. Решенията на консилиума при общо съгласие са задължителни и се привеждат в изпълнение.
(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) За определени заболявания при нужда се използват консултациите на национални и републикански консултанти.

Чл. 39. (1) Независим лекар-експерт е онзи лекар, определен от компетентен орган или заинтересувана институция да извърши експертиза или друго някакво изследване на определено лице, както и да се произнесе относно правилността на дадена диагноза или лечение, включително и случаите на анкетиране на медицински разходи за сметка на дадена осигурителна организация.
(2) Не може да бъде независим експерт лице, което е било или е лекуващ лекар или консултант на болния.
(3) Изискванията по този член не се отнасят до експертизата на работоспособността.

Раздел III.
Отношение между лекари
Чл. 40. Колегиалността е основен дълг, който трябва да се спазва, като се уважават интересите на болния.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарите винаги си дължат морална и професионална помощ.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Забранява се да се оклеветява колега, да се злослови и да се разпространяват неверни и недоказани обвинения срещу него.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лични разногласия между лекари не могат да бъдат предмет на публични полемики.

Чл. 42. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Недопустимо е лекар да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата лечебна дейност или чрез изказвания срещу неговата личност.

Чл. 43. (1) Интересът на болния, както и колегиалността изискват доверие в отношението между лекуващите лекари и лекарите консултанти.
(2) По време на заболяването, което е мотивирало консултацията, лекарят консултант трябва да се въздържа да посещава болния в болничното заведение или у дома без съгласието на лекуващия лекар, освен при изричното искане на пациента. Лекуващият лекар трябва да бъде уведомен при приемане на негов пациент в лечебно заведение.

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) За всяка промяна в състоянието на болния при преместване в друго отделение или болница лекуващият лекар трябва да бъде информиран.

Чл. 45. Лекарят консултант или експертът изпълнява своята мисия, като спазва правилата на колегиалността. Той трябва да се въздържа в присъствието на пациента от преценка по отношение на диагнозата, лечението, личността и квалификацията на лекуващия лекар. Лекарят консултант или експерт трябва да съобщи на лекуващия лекар резултатите от своята работа. Той може да съобщи своето мнение относно лечението, но би трябвало да се въздържа от директна намеса, ако такава не му е предложена, освен в случаите на непосредствена опасност за живота на пациента.

Чл. 46. Споровете от етичен и деонтологичен характер между лекари са в компетенцията на комисиите по професионална етика на БЛС.

Чл. 47. (Доп. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят консултант или експерт не може да използва своята функция, за да набира клиенти за себе си или за трети лица и особено за осигурителни органи и институции, с които сътрудничи. Той трябва да се въздържа от всеки акт, който би могъл да повлияе на свободния избор на пациента.

Чл. 48. Лекарят е длъжен да дава мотивирана обективна преценка за своите сътрудници при издаване на характеристики.

Чл. 49. Лекарят помага на свой заболял колега и сътрудничи с тези, които го лекуват.

Чл. 50. Ако в отсъствие на лекуващия лекар пациентът се е обърнал за помощ към друг лекар, същият може да обслужи пациента, като при нужда да промени лечението, назначено от неговия колега. При първа възможност е длъжен да го уведоми за това и да впише промяната в медицинската документация.

Раздел IV.
Лекарска тайна
Чл. 51. (1) Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си, и факти, открити при прегледа и изследванията, извършени от последния, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента.
(2) Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния.
(3) Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.

Чл. 52. Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени консултации.

Чл. 53. Когато повече лекари лекуват едновременно или последователно един и същ пациент, те помежду си са свободни от лекарска тайна, освен при мотивирано несъгласие на пациента.
о
Чл. 54. При използване на информация от медицинска документация за целите на научна и преподавателска дейност данните и илюстрациите, които подлежат на задължителна тайна, могат да бъдат съобщени, ако гарантират анонимност на пациента. Не трябва да се допуска идентифицирането на пациентите от трети лица.

Чл. 55. Лекарят е задължен да дава информация за състоянието на своите пациенти на съответните институции в регламентирани от съществуващото законодателство случаи. В тези случаи лекарят се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.

Раздел V.
Хонорар
Чл. 56. (1) Лекарят получава хонорар (възнаграждение) за своя труд.
(2) Хонорар е всяко възнаграждение за извършена работа в качеството му на лекар.
(3) Хонорарът е тази част от стойността или цената на медицинската дейност, върху която лекарят има пълни права, съобразявайки се с този кодекс.

Чл. 57. Във всички случаи при определяне на своя хонорар лекарят се основава на принципа, че лекарската дейност е наука, изкуство и техника. При определяне на своя хонорар е недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум за тази дейност.

Чл. 57а. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) (1) Недопустими са всички форми на договаряне между лекари от различни специалности с цел подялба на хонорар, освен ако той не е изрично упоменат и достъпен като информация за пациента.
(2) Недопустими са всички форми на договаряне между лекари и фармацевти с цел подялба на хонорар.
(3) Недопустими са всички форми на договаряне между представители на фармацевтични фирми и лекари за изписване на лекарства и консумативи с цел придобиване на материални и други облаги.

Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Право на лекаря е да определи своя хонорар, като спазва правилата и реда за това, установени в съответното лечебно заведение.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.)
(3) (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Незаплатен хонорар не може да бъде основание за отказ за оказване на спешна помощ на пациент, намиращ се в непосредствена опасност за живота. Лекарят не изисква хонорар при оказване на спешна медицинска помощ.
(4) Лекарят има право да се откаже от хонорара си в даден случай по собствена преценка съобразно своите разбирания и оценка на конкретни обстоятелства, но не да намалява хонорара си под приетия от БЛС минимум за тази дейност.
Чл. 59. При лекуване на колеги и на техните семейства лекарят на приема хонорар за положения труд, но приема заплащането на използваните лекарства и материали.

Раздел VI.
Лекарят и обществото
Чл. 60. Лекарят е активен член на обществото, съдейства за популяризирането на здравословен начин на живот и обществената хигиена.
Чл. 61. Лекарят е активен участник в реализиране на екологичното благополучие.
Чл. 62. (1) Обществото дължи на лекаря уважение, добра материална осигуреност и опазване на достойнството му.
(3) Лекарят сам утвърждава авторитета си със своя професионализъм, компетентност, знание, умение и благородство в отношението си към пациента и обществото.

(3) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят не може с поведението и действията си, с думи, дела или публикации да уронва престижа на професията, на съсловната организация и доброто име на колегите си.
Чл. 63. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Изпълнението на нормите на лекарската етика се контролира от БЛС, като нарушенията се санкционират съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, устава на БЛС и правилника за дейността на комисиите за професионална етика.
Чл. 64. (Нов – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) (1) Комисията по професионална етика на БЛС изпълнява методични функции към комисиите по професионална етика на районните колегии на БЛС при мотивирано искане от тях. Нейните решения имат препоръчителен характер.
(2) При необходимост в работата си Комисията по професионална етика на БЛС и комисиите по професионална етика на районните колегии на БЛС могат да използват консултанти – експерти по специалности и юристи.
(3) Комисията по професионална етика на БЛС се самосезира/сезира и взема отношение и становища по повод изказвания, статии и интервюта, които уронват престижа и авторитета на лекаря и лекарското съсловие.
Заключителни разпоредби
Параграф единствен. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Кодексът е приет от XXXIII, LVI и LVII Извънреден събор на БЛС и се издава на основание чл. 9, т. 2 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина. 

Приложение 3

КОДЕКС ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „ПОЛИКЛИНИКА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД

Раздел І

Общи положения

Чл.1. Този кодекс определя правилата за поведение на служителите в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД и има за цел да повиши общественото доверие в техния професионализъм и морал, както и издигане престижа на тази структура. Дейността на служителите се осъществява при спазване на съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото, при спазването на принципите на човечност, всеотдайност, чувство на отговорност при упражняване на професиите на лекари, медицински специалисти и др., съчетани с принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност за всички служители. Всички служители изпълняват служебните си задължения при строго спазване законодателството в Република България в зависимост от функциите, които изпълняват; предлагат и вземат решения, водещи до укрепване на доверието в лечебното заведение – МЦ „Поликлиника България“ ЕООД, като извършват дейността си компетентно, обективно и добросъвестно със стремеж за непрекъснато подобряване на работата си в интерес на гражданите. В изпълнение на служебните си задължения служителят се отнася любезно, възпитано и с уважение към всеки като зачита правата и достойнството на личността и не допуска, каквито и да е прояви на дискриминация.

Раздел ІІ

Етични ценности

Чл.2. При упражняване на лекарската професия, професията на медицински специалист, санитар и административен служител се приемат следните ценности:

  1. Професионална компетентност и отговорност;
  2. Честност, човечност, милосърдие;
  3. Добросъвестност;
  4. Тактичност в отношенията с пациенти, колегите и обществото;
  5. Неодобрение на самонадеяността и самохвалството;
  6. Вежливост към пациента и към неговите близки;
  7. Психологичен подход към болния;
  8. Толерантност към религиозните убеждения, етническите традиции, политическите убеждения и политическата принадлежност на личността;
  9. Еднакво отношение към болните с различно обществено, социално материално

положение.

Чл.3. При упражняване на дейност, свързана с административното обслужване на персонала в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД, се прилагат следните етични ценностти: законосъобразност, своевременност, точност, добросъвестност, безпристрастност, опазване на данните и личната информация за служителите, станали известни по повод изпълнение на служебните им задължения.

Раздел ІІІ

Взаимоотношения между ръководството, служителите и гражданите

Взаимоотношения между лекарите и пациентите

Чл.4. Лекарят не може да провежда изследвания, които биха навредили на психиката, достойнството и морала на пациента.

Чл.5. Лекарят няма право да извършва лечебни диагностични процедури без съгласието на болния или близките му, освен при непосредствена заплаха за живота на пациента. Необходимо е уважение към интимната сфера на пациента. Недопустимо е лекарят да използва прегледа и лечението за осъществяване на интимен контакт с пациента. Лекарят зачита правото на болния да го информира за неговото състояние, естеството на заболяването му, както и за средствата и възможностите за лечение, като при всички случай поддържа духа, подкрепя вярата на болния и се грижи за душевното му спокойствие.
Взаимоотношения между медицинските специалисти и пациентите

Чл.6. Медицинските специалисти трябва да са преди всичко заинтересовани от посрещането и удовлетворяването на нуждите на хората. Осигуряват на пациента и неговите близки информация от своята компетентност, касаеща прогнозата, диагнозата, лечението и евентуалните рискове и предимства, преди приемането на каквито и да е медицински действия.

Чл.7. Медицинските специалисти избягват всяка злоупотреба поради привилегирования достъп до тяхната личност, имущество, дом и работно място. Отказва подаръци, услуги или гостоприемство от пациентите, които обслужва в момента.

Чл.8. Осигуряването на медицинска помощ изисква уважение към човешкия живот при всякакви обстоятелства, както и към достойнството на пациента.

Чл.9. Съблюдава конфиденциалността по отношение за личната информация за пациента.

Взаимоотношения между администрацията и останалите служители

Чл.10. Служителят е длъжен да опазва данните и личната информация на гражданите, станали му известни при или по повод на изпълнението на служебните му задължения.

Чл.11. Служителят извършва административното обслужване законосъобразно, своевременно, точно, добросъвестно и безпристрастно. Отговаря на поставените въпроси, съобразно функциите, които изпълнява, като при необходимост пренасочва към друг служител, притежаващ съответната компетентност.

Раздел ІV

Взаимоотношения между категориите персонал в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД

Взаимоотношение между лекарите

Чл.13. Колегиалността е основен дълг, който трябва да се спазва като се уважават интересите на болния.

Чл.14. Лекарите винаги си дължат морална помощ. Забранено е да се оклеветява колега, да се злослови за него, да се разпространяват обвинения с цел да му навредят при упражняване на професията. Професионални и лични разногласия между лекари не могат да бъдат предмет на публични полемики.

Чл.15. Недостойно е лекар да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата професионална дейност или чрез изисквания срещу неговата личност.

Чл.16. Споровете от етичен и деонтологичен характер между лекари са в компетенцията на комисиите по професионална етика на БЛС.

Взаимоотношения между медицинските специалисти

Чл.17. Медицинският специалист трябва да е в коректни отношения с колегите си, като оставя настрана различията си с тях в името на интереса на пациента. Трябва да уважава и да отдава внимание на колегите си, независимо от ранга, образованието, квалификацията им, да уважава йерархията.

Чл.18. Медицинският специалист трябва да съблюдава за обема на работа и натовареността на своите колеги и да информира своевременно ръководството за условията на труд към МЦ „Поликлиника България“ ЕООД, когато установи злоупотреба с труда или нарушение на нормите за здравословни и безопасни условия на труд.

Взаимоотношения между лекарите и медицинските специалисти

Чл.19. Медицинските специалисти трябва да се въздържат от действия и коментари,

които биха уронили честта и достойнството на съсловието.

Чл.20. Медицинските специалисти трябва да уведомяват своевременно лекарите и съответно другите отговорни лица и институции за всякакви промени и обстоятелства, които могат да поставят живота на пациента в опасност.

Чл.21. Медицинските специалисти трябва да следват с точност лекарските предписания и да поддържат едновременно с това научната си независимост и професионалната си идентичност като равнопоставен член на медицинския екип.
Взаимоотношения между служителите в административния сектор

Чл.22. В отношенията с колегите си служителят проявява уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност. Служителят уважава мнението на колегите си и се съобразява с правото им на личен живот.

Чл.23. Когато противоречията между колеги не могат да бъдат разрешени от самите тях, те търсят съдействието на непосредствения ръководител.

Чл.24. Със своето лично поведение и чувство за отговорност, служителят трябва да дава пример на другите служители, а служителите на ръководни длъжности и по отношение на подчинените си.

Взаимоотношения между категориите персонал и обществото

Чл.26. Лекарят в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД е активен член на обществото. Обществото дължи на лекаря уважение, добра материална осигуреност и опазване на достойнството му. Лекарят сам утвърждава авторитета си със своя професионализъм, компетентност, знания, умение и благородство в отношението си към пациента и обществото.

Чл.27. Медицинският специалист трябва да осигури диагностични, терапевтични и подкрепящи услуги в тясно сътрудничество с екипа, за опазване на общественото здраве. Медицинските специалисти съдействат за развитието на професията, прилагат и повишават стандартите в своята област на действие. Обществото дължи на професионалистите по здравни грижи уважение при изпълнение на професионалните им задължения и опазване на достойнството им.

Взаимоотношения между служителите на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД и ръководството

Чл.28. При изпълнение на служебните задължения:

  1. Служителят е длъжен да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява заповедите на Прекия си ръководител и/или Управител/и/.
  2. Служителят може да поиска писмено потвърждение на устно отправена към него заповед, когато тя съдържа очевидно за него правонарушение.
  3. Служителят поставя пред своя ръководител открито и честно проблемите, с които се сблъсква в процеса на работа.
  4. Служителят противодейства на корупционни прояви и други неправомерни действия.
  5. Служителят не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или в друга обвързаност от външни лица или организации, както да иска и да приема подаръци, услуги, пари, облаги или други ползи, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения на неговите решения или да нарушат професионалния му подход към определени въпроси.

Раздел V
Професионално поведение
Чл.29. Служителите на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД осъществяват дейността си в интерес на живота, физическото и психическото здраве на пациента. Те са длъжни да изпълняват задълженията си честно, безпристрастно; да имат поведение, което създава увереност у всички, че могат да им се доверят и разчитат на тях; да познават и спазват своите професионални права и задължения произтичащи от съответната нормативна база. Служителят изпълнява задълженията си честно и безпристрастно, като не допуска личните политически пристрастия да му влияят. Длъжен е да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на ръководството.

Раздел VІ
Лекарска тайна
Чл.30. Задължение за опазване на лекарската тайна имат всички работещи в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД, станала им известна при изпълнение на служебните им задължения.

  1. Лекарската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с лекаря във връзка със състоянието си; факти, открити при прегледаи изследванията, извършени от последния; както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента. Лекарската тайна се пази и по отношение на членовете на семейството на болния. Доверените от пациента тайни лекарят запазва и след смъртта му.
  2. Лекарската тайна се простира и върху цялата медицинска документация и илюстрационен материал, а така също и върху данните и заключенията на извършени консултации.
  3. Когато повече лекари лекуват едновременно или последователно един и същи пациент, те помежду си са свободни от лекарска тайна, освен при мотивирано несъгласие на пациента.
  4. При използване на информация от медицинска документация за целите на научна и преподавателска дейност данните и илюстрациите, които подлежат на задължителна тайна, могат да бъдат съобщени, ако гарантират анонимност на пациента. Не трябва да се допуска идентифицирането на пациенти от трети лица.
  5. Лекарят е задължен да дава информация за състоянието на своите пациенти на съответните институции в регламентирани от съществуващото законодателство случаи. В тези случаи лекарят се освобождава от отговорност за опазването на лекарската тайна.

Раздел VІІ
Конфликт на интереси
Чл.31. Служителят или работникът не може да участва при обсъждането, подготовката, вземането и изпълнението на решение, когато той или свързани с него лица са заинтересовани от съответното решение, или когато има със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

Чл.32. При възлагане на служебна задача, чието изпълнение може да доведе до конфликт между служебните му задължения и неговите частни интереси, служителят или работника следва своевременно и писмено да уведоми своя ръководител.

Чл.33. Служителят или работникът не може да използва служебното си положение за осъществяване на свои лични или на семейството си интереси.

Раздел VІІ
Други разпоредби
Чл.34. При назначаване на нов служител, прекият ръководител е длъжен да запознае служителя с разпоредбите на този Етичен Кодекс.

Чл.35. При неспазване на нормите на поведение в този Кодекс, служителите на МЦ „Поликлиника България“ ЕООД носят отговорност съгласно Кодекса на труда.

Приложение 4

Общ регламент за защита на личните данни

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)
Регламент (ЕС) 2016/679 е обнародван в Официален вестник на Европейския съюз от 04.05.2016 г.
Регламентът ще се прилага пряко във всички държави-членки от 25 май 2018 г.

Администраторите на лични данни трябва изключително ясно и конкретно да формулират целта, за която ги събират и при изпълнението й да унищожават всичко събрано. За да бъдат обработвани пък, това трябва да се извършва от лице, обвързано с клауза за конфиденциалност, или пък да има дадено информирано съгласие от субекта данните му да бъдат използвани, като той може да го оттегли по всяко време. Администраторите на лични данни вече са отговорни по цялата верига на събирането и обработката им, като единствено могат да споделят отговорността с изпълнителя на системата за съхранение и обработка на данните.

(General Data Protection Regulation – e Европейско законодателство за укрепване и унифициране на защитата на личните данни на гражданите на ЕС. От 25 май 2018 г. всички компании в света, които съхраняват и обработват данни за гражданите на ЕС, ще трябва да спазват GDPR. Потенциалните глоби за несъответствие могат да варират от 2-4% от годишните глобални приходи на компанията или от сумата до 20 млн. Евро, което от двете е по-високо).

Back To Top