skip to Main Content

Високите нива на стрес в семейството в ранна детска възраст са пряко свързани с промени в ежедневната мозъчна функция и чувство за тревожност при момичетата, когато навлязат в пубертета, сочат нови резултати на дългогодишно изследване на населението от учени в Университета в Уисконсин, Медисън.

Изследването намира доказателства за посока на развитието, в която стресът отрано в живота провокира подобни изменения. Бебетата, които живеят в дом с майка, изложена на стрес, достигат предучилищна възраст с високи нива на кортизол – хормонът на стреса. 14 години по-късно при момичетата с висок кортизол, областите на мозъка, които отговарят за регулирането на емоциите имат слаба връзка помежду си. Високите нива на кортизол и разликите в мозъчната функция предполагат засилване на чувството на тревожност при подрастващите, когато достигнат 18 годишна възраст.

При младите мъже в проучването не се наблюдава подобна тенденция.

„Ние искахме да разберем по какъв начин ранният стрес влияе върху моделите на развитие на мозъчната функция, които водят до тревожност и депресия”, казва авторът Д-р Кори Бърги от Лабораторията за образна диагностика и поведение на мозъка Waisman. „Малките момичета в предучилищна възраст с повишено ниво на кортизол развиват слаба връзка между важните неврални мрежи в мозъка, които регулират емоцията – именно това предполага симптомите на тревожност през пубертета.

За да изследва това, асистент-професор по психиатрия Д-р Размус Бърн към катедрата по медицина и обществено здраве в Университета в Уисконсин създава диагностично изследване, което разкрива, че момичетата в тийнейджърска възраст с майки, които са били изложени на сериозен стрес в семейството, докато дъщерите им са били бебета, имат слаба връзка между амигдалата (центърът за заплаха в мозъка) и междинния префронтален кортекс (частта на мозъка отговорна за регулиране на емоциите). Бърн използва метод за зиследване с ядрено магнитен резонанс наречен функционална конективност в състояние на покой (resting-state functional connectivity (fcMRI), която разглежда връзките в мозъка, докато той е в състояние на покой.

Изследването е публикувано в Nature Neuroscience.

„Обединяването на практичното изследване и наблюдението в домашни условия с най-новите лабораторни измервания прави проучването новаторско”, казва д-р Ричард Дейвидсън, професор по психология и психиатрия и директор на лабораторията, в която Бърги работи като изследовател след докторантура. „Това ще постели пътя към по-добро разбиране за развитието на мозъка и начини да се намесим, докато децата са малки.”

Научният доклад е започнат още през 1990 и 1991 г. когато 570 деца и техните семейства започват участие в изследване за семейството и труда в Уисконсин (WSFW). Всички деца са родени в Медисън или Милуоки. Д-р Мерилин Есекс, професор по психиатрия към Университета в Уисконсин и съосновател на WSFW обяснява, че първоначалната цел е била да се изследва влиянието от излизането в майчинство, дневните грижи и други фактори върху стреса в семейството. През годините проучването води до важни разкрития на социалните, психологическите и биологичните рискови фактори върху проблемите на менталното здраве на децата и подрастващите. В момента участниците са на 21 и 22 години и много от тях продължават в проучването.

За настоящото изследване Бърги и Бърн използват ЯМР за функционална конективност (fcMRI) като сканират мозъка на 57 участници – 28 жени и 29 мъже – за да се представят схематично връзките между амигдалата, областта на мозъка, която проявява чувствителност към негативна емоция или заплаха и префронталния кортекс, който най-често се свързва с помощта за обработване и регулиране на негативната емоция. След това те разглеждат по-ранните данни и откриват, че момичетата с по-слаби връзки като деца са живели в семейства, в които майките са съобщавали за високи нива на стрес – симптоми на депресия, родителско напрежение, конфликти с брачния партньор, усещане на затруднение с ролята на родител и/или финансови затруднения. На 4-годишна възраст тези момичета са имали високо ниво на кортизол в слюнката през втората половина на деня, което се смята за показателно за стреса, който децата са изпитали в рамките на този ден.

По време на образното изследване, учените разпитват тийнейджърите за симптоми на тревожност и напрежение в ежедневието им. Те откриват връзка със стреса в детска възраст, вместо с настоящото им състояние. Това предполага, че по-високите стойности на кортизол в детството вероятно са изменили развиващия се мозък при момичетата като са отслабили връзките между префронталния кортекс и амигдалата – асоциация, която обяснява 65{e89f8ab3819fe17e85d4940971218321febf54eef79bbbbcd12df623cb122bb2} от вариациите в нивото на тревожност при тийнейджърките.

„Нашите открития повдигат въпроси за различията между момчетата и момичетата при влиянието на ранния стрес в живота им”, обяснява Дейвидсън, който смята, че несъответствието не е изненадващо. „Знаем, че при жените по-често се съобщава за разстройства в настроението и тревожност и разликата между половете е силно изявена, особено сред подрастващите.”

Според изследователят проучването „дава важни насоки за клиничните специалисти в разработване на превантивни стратегии, които да са в полза на всички деца и ги учи как да разпространяват доброто психическо състояние и стабилността”.

Есекс отбелязва, че някои от последните резултати дават отговори на въпроси, поставени, още когато новородените са били включени за участие едно поколение по-рано.

„Сега когато разкриваме, че ранният стрес и кортизолът поразяват развитието на мозъка, можем да разберем какво да направим по-добре за да подпомогнем младите родители и семейства”, казва тя.

Medical News Today

Back To Top