“Телемедицина” е модерна дума, която много хора, както в чужбина, така и в България, използват, но никой не е сигурен какво точно означава. Принципно, директният превод на думата е “медицина от разстояние”. Какво точно, обаче, означава това и защо, след като се работи толкова много по темата, все още няма нито един популярен организационен и технологичен модел в света? Причината, едва ли е само една. Ето няколко примера:
- Често темата се надценява или към технологията се поставят нереалистични очаквания. Не малко хора и компании имат концепцията, че пациентът влиза в една капсула или стая и с минимално съдействие и прости инструкции с помощта на съответната апаратура успява да събере достатъчно информация в електронен вид, която да бъде изпратена и анализирана от лекар. Идеята на тази концепция е да измести почти изцяло живия контакт между лекар и пациент, което е особено ценно в региони с ниска гъстота на населението. За съжаление, подобно изпълнение е технологично предизвикателно, а икономически и медицински често е необосновано.
- Нормативни ограничения. Светът на съвременните технологии се развива с бясна скорост – каквото и да прочетеш днес, то е остаряло до края на деня. Законотворчеството от друга страна по силата на естеството си е значително по-бавен и “пипкав” процес. На този фон възниква значителна несигурност – дали това или онова технологично решение е позволено или не. В сферата на здравеопазването проблемът е още по-сложен, тъй като се срещат не две, а три групи тесни експерти – юристи, инженери, лекари. При това става дума за човешки животи – тема, която изисква крайно отговорен и по-скоро консервативен подход.
- Прекомерен фокус върху комуникацията между лекар и пациент. А съвременната медицина реално се осъществява от много сложна мрежа от голям брой различни здравни специалисти, като лекарите не изчерпват списъка, а само го започват. Комуникацията между двама здравни специалисти никак не е за подценяване като обект на телемедицината, предвид, че представлява основният обем от пренос на медицинска информация.
А всъщност телемедицината се прокрадва около нас непрекъснато. Без да си даваме сметка. Телефонният разговор между лекар и пациент на тема здравето на пациента дали е телемедицина? А чат във Фейсбук, Вайбър или Скайп? А триажът, който телефонните централи на спешните центрове правят по телефона? А, когато пациентът представи на личния си лекар документи издадени от друг лекар или болнично заведение? Или пък записаните на листче стойности на кръвното налягане, което пациентът си е мерил вкъщи? А свалянето на запис от амбулаторно проведена Холтер ЕКГ? А неформалното телефонно обаждане от притеснен млад лекар към някой с повече опит с въпроса “Какво, за бога, да правя?”
По същество това са рудиментарни форми на телемедицина, някои от които на възраст почти 600 години (Гутенберг ни е дарил с печатната преса още през 1439). В 21ви век е абсурдно все още да разчитаме единствено на хартиена медицинска документация и спомените на пациента за това, какво е казал друг лекар.
В 21-ви век е абсурдно телефонният разговор между лекар и пациент (събитие с понякога жизнена важност), да не се документира – както с оглед правната защита на участниците, така и, за да могат и двамата по-късно да проверят какво са си говорили. Нелепо е пациентът да няма възможност да провери дадените инструкции по удобен и бърз начин.
Нелепо е в 21-ви век да се разчита на някое от многобройните чат приложения, разработени за лична употреба за комуникация между лекар и пациент. Дори само защото пациентът не може да разчита, че ще получи отговор в разумен срок. Дори само защото лекарите са живи хора, които понякога спят и се забавляват. Да не говорим за нормално структуриране на разговора, документиране, правна защита…
Технологията за разрешаване на всички тези проблеми, както и много други, е очевидна за всеки, който поразсъждава. От друга страна от над 10 години държавата твърди, че електронното здравеопазване е приоритет. Финансиране не липсва, дори ЕС са ни осигурили над 10 млн. И въпреки това продължаваме да не разполагаме с нищо, което дори бегло да напомня на функционална услуга. Време е, частният сектор да предложи удобно и целесъобразно решение на разумна цена, което да реши поне част от текущите проблеми на пациентите и техните лекари.
